She ours has seen herself ...

Какво направих? Наистина ли се налагаше? Как може да съм такъв? Все въпроси от близките няколко часа и всичките без отговори. Дори съня не ми помогна да се отърся от тях - тогава стана още по-лошо.
Мислех си, че съм толкова сигурен, че това трябва да се направи, че няма друг начин. Ако е било така, защо се чувствам като безгръбначен парцал? Къде отиде тази увереност сега? Откъде въобще се появи? Защо всичко трябва да е толкова сложно?
Защо? Защо? Защо ...?