Морето

Чудя се от къде да започна ... Може би от хората. Геника се отказа в последния момент. Не знам защо и май никой не знае точно. Николай каза, че може да дойде някой ден "на гости", но не дойде. Така останахме аз, Антон, Атанас, Пейо, Божидара, Митко, Ивка, Радостин и Бояна. Натоварихме се в три коли и потеглихме. Преди това обаче имаше една случка с мен и компютъра. Разбрахме се аз, Антон и Наско да сме в една от колите и да дойдат до нас за да ми помогнат с багажа. Аз бях решил да не спя за да мога да спя в колата, но към 4:30 природата си каза думата и заспах (като пън). Имах нагласена аларма за 5:30 ама при положение, че съм спал 1 час ... С две думи теглих една майна на алармата и заспах отново. В 6 ме събуди тропане по вратата или звънене по GSM-а, не знам точно. А компа още не беше опакован ... И се почна едно трескаво разглобяване и опаковане ... Сигурно отстрани е било доста смешно. Как да е натоварихме всичко и потеглихме. Аз разбира се заспах на мига и се събудих пред вратата на вилата в Черноморец :-) Е, помогнах на Антон с багажа малко ама то това може и насън да съм го направил ;-)
Като пристигнахме първата работа беше да свалим багажа и да огледаме вилата подробно. Харесваха се места за спане, дори теглихме жребий кой къде да спи, а аз освен това се оглеждах за място за писи-то. След тегленето на томболата се озовах на едно легло с Антон на долния етаж. Може да се каже, че ние най-много спечелихме защото това легло е най-голямото от всички, а не бяхме единствените, които спаха по двойки на едно легло.
Всеки донесе по нещо за ядене от вкъщи - картофи, домати, краставици. Имаше организирана група, която да купи меса и кашкавали от Сливен. Общо взето ядене имаше на корем. Всеки помага с каквото може, някои повече, някои по-малко. Аз лично направих едни спагети от които Пейо получи запек ама не помогна за разстройството на Наско :-P Не ги разбирам, аз изядох две порции без да ми стане нищо.
Съббуфера си намери идеално място в ъгъла и дънеше много яко, много по силно отколкото вкъщи при всички положения.

Оф нещо ме домързя да пиша сега. По-късно ще продължа.