Back online blogging? Maybe?

*Дъъъълга дълга въздишка като за начало* Да започвам, че няма време. Не че няма ама така се казва :-)

Чувствам, че трябва да започна с обяснение защо не съм блогил цял месец (този пост не се брои). Защото така :-P Сериозно и аз не знам защо. Мога да напиша, че не съм имал време, но няма да е съвсем вярно. Наистина бях много, много зает последния месец и то с най-различни неща на най-различни места, обаче при добро желание можеше да отделям по 5-10 минутки на ден примерно. Все пак нали намирах време за DotA. Достатъчно за обясненията ... не съм писал и толкова

Бях си наумил да почна пак като стане 1 месец неписане за по-кръгло :-) Това значи, че трябваше да пиша вчера. Очевидно не успях да си спазя собствения срок, което е хубаво, защото можеше някой друг да ми го е поставил, а тогава нямаше да е добре да не го спазя. Причината е донякъде хубава, даже до голяма степен е хубава. Малкият(брат ми) навърши 14 години (ех как лети времето само ...) и имахме приятното задължение да празнуваме рожденния му ден на вилата. И да, след това отидох на апартамента, но вече "беше станало утре" и замисъла ми пропадна. Защо причината не е напълно хубава ли? Ами защото въпросният брат става непълнолетен, а според мен израза "тормоз над малолетен" звучи по-авторитетно от "тормоз над непълнолетен" }:->
Иска ми се да поразсъждавам малко над петилетките и живота, но никой извън семейството няма да ме разбере и затова ще си запазя мислите за себе си.

Вичдам, че съм спрял да пиша в началото на кандидатстудентската кампания. Трябва да се хвърли малко яснота по въпроса. Първото и най-важно нещо е, че се оаках много и още ми мирише. При такива лесни задачи просто трябваше да имам 5.60-6.00, а не ... това което имам. Интересно е, че въпреки много лесните задачи има твърде малко отлични оценки и твърде много слаби такива. Не достатъчно за да вляза в компютърни науки обаче :-( Ако на трето класиране, което трябва да излезе утре, не съм се качил нагоре ще трябва да уча приложна математика поне една година.
Около записванията имаше доста кофти тръпки като например висенето цял един ден на опашка за оня дето вее клоните на дърветата (вятъра) или отиването до София с всичките му транспортни разходи, недоспивания и горещини пак на вятъра защото тъпата лелка, която ни накара да чакаме един ден не можа да ми каже в какви случаи трябва и в какви не трябва да ходя за второ класиране ...

Докато още съм на вълна "shit happens" да обясня какви велики градежи се градят в наш'та китна виличка. Баща ми твърдо е решил заминава в чужбина да работи. Преди да замине обаче иска да построим нова баня, тоалетна и килер. Това води със себе си копаене на основи, дупки за колони, канал и особено правене на яма. Да не споменавам колко камъни ще трябва да се съберат от околностите. И понеже той е на работа остава аз да ги върша тия неща всичките ...

Пак за баща ми. Завиждам му на тоя човек и това е. Обиколил е кажи-речи половината свят - САЩ, Япония, СССР(по-конкретно Русия, Белорус и Молдова), Полша, Унгария, Чехия, Турция и т.н. Днес пътува за Полша ... отново. Искам и аз пък :-(

Моренцето. Не го обичам това пусто море и толкова. Винаги съм го свързвал само със солта в очите и устата, мазута по плажа и съответно по мен, водораслите и медузите, изнервените курортисти и все такива хубави неща. Много повече харесвам планината. Там съм израсъл и дори там съм учил една година :-) Няма как да не си я обичам. Ех, спомени, спомени ... Тази година се очертава да ма за всекиго по нещо. Не си спомням вече от колко време планираме ходене на море на Черноморец петимата от Обзор и още някои други приятели. Със сигурност повече от половин година се говори по въпроса нищо, че някои разбраха съвсем наскоро :-) Нещата са много сериозни, вече дори организирахме събрание за до обсъдим организационните проблеми. Мисля, че ще изкараме една страхотна седмица въпреки дребните проблеми, които вече започнаха (в един момент от срещата мислех, че ще скочим да се бием (сериозно говоря (пиша (трябва да спра да слагам скоби...евентуално) ) ) ). Не, не съм си променил мнението за морето. Все още не ми харесва идеята да се плацикам ама няма как иначе. Просто в такава готина компания няма как да не се получи веселото и това е основната причина да отивам. Да не кажа единствената. Някои няма да дойдат, други пък не очаквах да дойдат пък те ще вземат да ме опровергаят, трети може да наминат да ни видят какво правим :-)
Като се върнем от там още на следващия ден може да ходим на тридневен поход на планина! Направо ще си умра от кеф!!! Ще сме хора от цяла България май и мисля, че ще се получи интересно.

Нещо взе да ми поомръзва да пиша а и автобуса ми е след 50 минути и мисля да си отивам вече. Ако се сетя за още нещо ще дописвам от вкъщи.

P.S. Сетих се почти веднага :-) Заглавието иде да покаже желанието ми да пиша редовно както и съмнението ми, че ще успея ;-)