Chapter 2. In the meantime

Виждам, че последно съм писал на 4^ти септември ... (Това от 19^ти не се брои по ред причини които няма да изброявам) Наистина доста интересни неща се случиха от тогава.
Работата за хърватина потръгна и съм много доволен от нея. Работя когато искам, колкото искам и както аз искам. Друго си е като нямаш срокове и ограничения откъм методи за работа. Той малко не е наясно какво иска от програмата ама мен това изобщо не ме касае. Докато ми плаща по 10 лева на час може да иска да пиша каквито и да е програми.
На 15^ти както си му е реда отидохме в любимото училище за откриване на учебната година, този път не като ученици, а като горди бивши възпитаници на Гимназията. Видях се с даскалите, които ни се израдваха учудващо много. Видях се и с Яница. Вечерта Тихомир организира "Открване на учебната Тангра", която за съжаление от ден на ден запада все повече. След нея в Сливен май не остават свестни дискотеки :-( Как да е ние си зачетохме случая.
В същия ден излезе класацията за общежития и за моя най-голяма радост бяхме приети с Антон и Атанас в една стая. Имаше голяма вероятност да не ни уважат молбата, но тревогите явно са били напразни. В понеделник отидохме да се запишем и там имаше доста проблеми с бюрокрацията. В крайан сметка успяхме да се настаним до вечерта и огледахме бъдещото ни жилище. Имаше какво още да се иска, но и на това съм много доволен :-) И вечерта ...
От доста отдавна се канех да направя нещо, но все не можех. Беше му дошло времето да се взема в ръце и да действам. Накратко се сбогувах с Надя. Същата, с която бяхме най-близки приятели през последната година-година и нещо. Срещнахме се и и казах, че не искам да се виждаме повече. Имах си много добра причина и все още я имам за съжаление. И не, не искам да я споделям. След това разбира се размислих, осъзнавайки каква грешка е това, но явно вече беше късно. Опитах се да пиша в отговор на нейните думи, но без резултат. Още не ми е отговорила и сигурно няма и да отговори. Или ми е баннала мейла или е баннала самия мен. Е, ще го преживея както винаги правя в такива ситуации. Но е жалко такова приятелство да свърши по този начин ...
След връщането в Сливен няма много за разказване. Предимно бях в депресия. Тук трябва да изкажа Специални Благодарности на Янчето задето ме подкрепяше в трудния момент. Само да вметна нещичко тук - адски съм горд, че успях да я прилъжа да ми дойде на гости. Голям костелив орех се оказа, но след около една седмица обработка най-накрая успях :-))
Следва голямото преместване. В една прекрасна септемврийска вечер нарамих компютъра, монитора, колонките и всичките дреболии и се метнах на нощния влак за София. Майка ми също дойде и помогна с багажа колкото може. Взех си и някоя парцалка колкото да не стоя гол там :-) На гарата в София се намери доброжелателен таксиджия, който да ни закара чак до Студентски град с всичкия ни багаж. Поживо-поздраво стигнахме до стаята и разтоварихме. Дотук беше лесната част. После почна Великото Чистене на Стаята. Тримата с майка ми и Атанас(който пътува с нас във влака), въоръжени с 6 литра белина, препарати за почистване на балатум, фаянс, дърво и каквото още може да се чисти, се захванахме и за нула време(по-скоро за десетина часа) изчистихме ... само стаята. Вечерта направихме едно гости по никое време на леля Ринче, на която имах да благодаря за подслона, който ми предлага винаги като съм идвал в София независимо от късния час. Като се отвори една сладка приказка ... цяла нощ си говориха с майка ми (те не са се виждали отдавна, а са единствени братовчедки и така). На сутринта отидохме на гости на най-добрата приятелка на майка ми от ученическите години. Тя също ми осигуряваше хотелски услуги от време на време :-) Много емоционални вечер и сутрин се получиха и съм много доволен, че можах да направя този подарък на майка ми. Като се прибрах в общежитието(наричано за по-кратко "вкъщи" от тук нататък) Антон вече беше дошъл и с Атанас бяха почистили банята. Имаше още някои довършителни работи и до вечерта "вкъщи" почна да заприличва на място за живеене.
Следва да пиша за университета и началото на студентския ми живот обаче стана много късно и ще отложа за утре или вдругиден. Ей не можах да разбера кога мина целия ден. Нищо не свърших днес. Айде до утре.