Събота-Неделя

Не знам как още не съм се отказал да пиша ...

Значи прибирам се от Ваня от vania86 и отивам право във Фантастико да заредя с манджа за похода до Мусала. От там право в къщи, като по пътя се чудих как да си приготвя багажа без да събудя съквартирантите. Което се оказа напълно излишно, защото кат се прибрах и двамата ги нямаше. Докато приготвя яденето и дрехите стана пет и реших, че два часа сън няма да са ми излишни.

Сутринта дори успях да се събудя навреме и на спирката се събрахме с още ентусиасти и си хванахме една маршрутка до гарата. Там ръководителката ни, Вулгена Банкова, на която трябва много да благодаря, че ни заведе, обясни колко много хора сме и колко голяма е вероятността да не се съберем в леглата на Заслона. За щастие или не места имаше. По пътя в автобуса направих най-разумното нещо - заспах. Пристигнахме на Боровец по някое време и почнахме полека-лека да се товарим на лифта, който отначало ми се стори безбожно скъп (8.00 лева), но като видях колко път има нагоре и като разбрах, че билета е двупосочен мирясах :-)

Оказа се, че горе е натрупало има-няма един метър сняг (това е близко до акъла ама той е далеч...), а аз съм с летни маратонки ама от най-летните, при това скъсани. След двата часа сън съм обул първите обувки, в които съм се спънал и за мое съжаление още след стотина метра бях с подгизнали крака. Освен това понеже нямах грайфери на всичките ски писти трябваше едва ли не да пълзя за да не се изпързалям до ниското ама и това го преживях.

Иначе горе имаше доста скиори и сноубордисти и времето беше страхотно. На моменти ми беше толкова топло, че ходих по потник, а облаците като че скриваха слънцето всеки път когато почвах да се потя :-) Не мога да опиша колко красиви гледки имаше. За щастие фотографи имаше в изобилие и съвсем скоро трябва да имам много снимков материал за да подкрепя думите си.

Горе на заслона влязохме колкото да кажем здрасти и да оставим част от хората и потеглихме по билото към върха. Самото изкачване си беше доста интересно, отчасти заради тежкия терен и отчасти заради божествените гледки. Като стигнахме горе направихме към стотина снимки на всеки и още толкова групови. Атракцията беше един мъж със супер малко кученце, което въпреки студа беше мног жизнено и игриво и не спря да подскача и да прави смешни стойки.
Пътя надолу стана още по интересен, понеже го отъпкахме нагоре и слизането се състоя в пързаляне по билото с много внимаване да не полетим :-)

В хижата беше доста забавно. Някои сушиха мокри чорапи и обувки, някои ядоха вафли с лютеница (без майтап! половината хора се излъгаха да пробват), а други играха Туистър. Аз лично си легнах като бял човек в десет и половина и се наспах :-) За малко да пропусна копането на дупка в едно от рилските езера!! Никой не си беше взел достатъчно вода (без мен имам предвид) и всички почна да ги мъчи жаждата и се наложи да се копае в леда :-)
Слизането надолу не беше много по-различно от качването. Само ще отбележа, че сурин снега е доста твърд, а аз нали съм си лекичък и си ходех по него без да се намокря изобщо. Естествено на пистите нямаше как ...

Цялото това удоволствие ми излезе 22 лева транспорт, 8 лева нощувка и 1 лев чай :-) Определено мога да кажа, че всички, които поканих трябва много ама наистина много да съжаляват! Следващия път да ме слушате :-Р

П.С. : А това в каква категория да го пиша?!?