Ste's very own personal blog

Me plays volleyball again :-)

2007-11-08T19:32:00.000+02:00

2:0 гейма за по-добрия играч В-)

Хладилник

2007-11-06T19:26:00.000+02:00

От днес съм горд собственик на хладилник BESS GN230 C (съжалявам за линка, не намерих по-добър). Сега вече имаме поставка за микровълновата печка, която съквартиранта купи миналата седмица :-) Специални благодарности на куриера от фирма Денси, който остави кашона на площадката пред блока. Не знам какво щях да правя ако ми беше доставил хладилника до стаята и не се беше наложило да го влача сам до горе ...

Миналоседмична ваканция

2007-11-06T18:55:00.000+02:00

Благодарение на деня на народните будители ми се получха четири почивни дни и реших да си отида на Сливен да видя как са нещата там и да си почина от Софията.
Първата спирка естествено беше Твърдица, където се видях с баба и си хапнах палачинки и пържени картофи на корем :-) Следобеда за да не загубя форма понацепих малко дърва и преточихме ракията. Стига се е оцветявала вече! Време е за консумация ;-)
Вечерта се получи едно екстремно гонене на влака за Сливен породено от голямата ми лакомия. Петнайсет минути преди пристигането на влака реших, че още ми се ядат картофи и като ги привърших се наложи едва ли не да спринтирам до гарата :-)
В Сливен пък изпуснах два автобуса за вилата и само дебелото ми яке ме спаси от измръзване. За сметка на това ми се обади Гого от Wine Project и си намерих работа за следващите два дни. И то не каква да е, а телефонната централа в хотел "Брилянтин". Оказва се, че хората в Microinvest са си оставили ръцете в програмата си "Хотел Про" и наред с други проблеми не може да комуникира като хората с телефонната централа. Как да е за шест часа писане, един час ядене и половин час обсъждане на тънките моменти по задачата се справихме и забравихме проблема. Аз лично останах силно впечатлен от отношението на хората към мен. Общо взето всеки път като кажех 'ох' някой ме питаше гладен ли съм и искам ли кафенце или сокче :-) Освен това собственика беше така добър да ме закара вкъщи след като пиключих. По отношение на плащането също нямам забележки - казах сумата и ми плати веднага без да се пазари.
Съботната вечер я посрещнахме у Антон на бира и солети с приятели. В един момент дойде и една молдовска ракия, която обаче изчезна изненадващо бързо и не можахме да разберем каква беше и за какво се бореше :-) Като стана прилично късно се заведохме на Тангра, където този път ми хареса доста повече от преди въпреки все така падащото ниво на музиката. Една от изненадите беше диджея, който съвсем сам без да сме го молили/заплашвали пусна Can't Let You Go. Явно има надежда за тоя човек ...
Като цяло много правилно прекарани почивни дни. Дано има още такива.

Моите двеста неща

2007-10-29T18:23:00.000+02:00

Тъй като се чувствам много не-креативен в момента (бях осем часа във ФМИ все пак ...) ще изкопирам поста на Тихомир едно към едно.

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз (до край)

11. Бънджискок
12. Да посетиш Париж
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетих спортно събитие на огромен стадион
17. Да се качиш на кулата в Пиза
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе

21. Да смениш бебешки пелени
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
24. Да се напиеш с шампанско
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да ти избухнеш в смях в неподходящ момент
28. Да участваш в побой
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се отървеш от работа без наистина да си болен

31. Да поканиш непознат(а) на среща
32. Да участваш в битка със снежни топки
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш
35. Да държиш агънце в прегръдките си
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия
37. Да плуваш гол в полунощ
38. Да плуваш в ледено студена вода
39. Да проведеш истински разговор с просяк
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение

41. Да се возиш на високоскоростно влакче
42. Да биеш дузпа
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни
44. Да се танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа
45. Да говориш цял ден с чужд акцент
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент
48. Да имаш два хард диска в компютъра си
49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави
50. Да си харесваш работата във всяко отношение

51. Да се погрижиш за някой, който е пиян
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка
53. Да имаш откачени приятели
54. Да танцуваш в чужбина с непознат
55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
56. Да откраднеш табела от улицата
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
58. Да участваш в демонстрация
59. Да опиташ freeclimbing
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи

61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
62. Да скачаш с парашут
63. Да посетиш Ирландия
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
66. Да посетиш Япония
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия
68. Да издоиш крава
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети
70. Да се представиш като известна личност

71. Да пееш на караоке
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така
73. Да позираш гол пред непознати
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта
78. Да си играеш в дъжда
79. Да посетиш автокино
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш

81. Да посетиш великата китайска стена
82. Да се покачиш на високо дърво
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро
84. Да основеш собствена фирма
85. Да се влюбиш щастливо и споделено
86. Да посетиш известна историческа местност
87. Да научиш някой борбен спорт
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра
90. Да се ожениш

91. Да играеш във филм
92. Да провалиш купон
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
94. Да целуваш някого докато му се завие свят
95. Да се разведеш
96. Да правиш секс в офиса
97. Да не ядеш 5 дни
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал
100. Да пътуваш с гондола през Венеция

101. Да се татуираш
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
103. Rafting
104. Да се покажеш по телевизията като “експерт”
105. Да получиш букет без причина
106. Да мастурбираш на обществено място
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо
108. Да научиш десетопръстната система за писане
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика
110. Да посетиш Лас Вегас

111. Да запишеш собствена музика
112. Да търсиш планински кристали в Алпите
113. Да имаш One-Night-Stand
114. Да посетиш Тайланд
115. Да видиш как живеят бежанци
116. Да си купиш къща
117. Да удариш колата си докато маневрираш
118. Да си погребал някой/двамата родители
119. Да си обръснеш интимното окосмяване
120. Да пътешестваш с кораб

121. Да говориш повече от един език гладко
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
123. Да прекараш нощ в пустинята
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
125. Да попълниш сам данъчната си декларация
126. Да отгледаш деца
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
129. Да определиш собствената си звездна констелация
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина

131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
132. Да напишеш писмо до правителството
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек
134. Да дариш кръв
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти
138. Да си направиш разкрасяваща операция
139. Да оживееш след тежка катастрофа
140. Да напишеш статия за важен вестник

141. Да отслабнеш една трета от теглото си
142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш
143. Да караш самолет
144. Да погалиш Stachelrochen
145. Да разбиеш сърцето на някой
146. Да помогнеш да животно да роди
147. Да си изгубиш работата
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
149. Да си счупиш кост
150. Да скочиш от 10 метра в басейна

151. Да отидеш на фотосафари в Африка
152. Да караш мотор
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу
155. Да стреляш с оръжие
156. Да ядеш набрани от теб гъби
157. Да яздиш кон
158. Да поставиш страницата си в интернет
159. Да правиш секс във влак в движение
160. Да си бил на място в борсата за акции

161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек
165. Да пропътуваш всички 7 континента
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
167. Да произведеш сам хартия
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
169. Да дариш сперма или яйцеклетка
170. Да си научил някой от класическите танци

171. Да видиш собствената си снимка във вестника
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
175. Да тръгнеш отново на училище
176. Да летиш с парапланер
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп
178. Да погалиш хлебарка
179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш
180. Да прочетеш Омировата Илиада

181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша
183. Да присъстваш на златотърсачески процес
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Много часова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина и двойно по-възрастен
189. Да те изберат на обществена длъжност
190. Да създадеш собствен компютърен език

191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
192. Да оставиш някого, когото обичаш на чужди грижи
193. Да сглобиш сам компютър
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството
195. Да имаш щанд на някой уличен фест
196. Да си боядисаш косата
197. Да бъдеш DJ
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
200. Да те арестуват

Общо 65 / 200 . Определено има за какво да се живееЧ
Не нося отговорност за допуснати грешки. И аз съм човек и греша, а днес беше ужасно дълъг и скучен ден.

Wishlist / Buglist

2007-10-28T16:34:00.000+02:00

Както бях запланувал още от петък, вчера си легнах рано (към 11) и днес в 9 бях готов да се захвана с един проект, на който се заканвам от известно време.
Става въпрос за съвсем проста система за събиране на бъг-рапорти и желания от потребителите на Heroes 3 : In the Wake of Gods. Идеята ми е минавала през главата многократно през последните една-две години, но момента не беше дошъл. Преди две седмици се оказа, че има и други които споделят мнението ми, че тези функции ще са полезни и това ме накара да се заема по-сериозно. Освен това имам нужда да се убедя, че мога да пиша на php :-).
Днес е първият ден от разработката и съм доста доволен от свършеното. Заедно със съквартиранта Антон измислихме таблиците, които ще са нужни и с негова помощ свършихме почти всичко от MySQL частта. Аз реших какви страници ще има и скицирах грубо какво трябва да има на всяка. Дори ми остана желание и написах първите версии на заглавната и логин страници.
За днес толкова. Време е за DotA!

Писна ми!!!

2007-10-24T02:05:00.000+03:00

Преди малко най-културно си цъках DotA три на три и в един момент когато убих героя на хоста той просто ме изхвърли от играта без да каже нищо. Пратих му съобщение да го питам защо постъпи така и той отвърна, че не му пука изобщо и че "ще си прави каквото иска". Което значи, че ще разваля удоволствието на всеки играч, който не му харесва (в случая това бях аз).
Определено трябва да се направи нещо по въпроса с тези индивиди. Проблема е, че повечето са такива и няма изгледни нещата да се променят в скоро време.

Хвала на музите

2007-10-14T14:06:00.000+03:00

Гледам че не съм писал от има-няма два месеца и половина. Не, не съм изчезнал безследно, просто се получава кофти комбинация между нямане на интересни неща за писане, липса на време и достъп до интернет. И слаба памет за да си спомням за какво е трябало да пиша :-)
Днес обаче денят сякаш е по-различен. Още със ставането (е да, в 12:30 по обяд но все пак ...) ме обзе желание да изчистя и подредя моята част от стаята. Дори си подредих малкото натрупани записки от лекции и упражнения както и десетките хвърчащи листчета на които съм писал най-различни глупости като todo, напомняния или на вид произволни числа които по-късно трябва да си спомням какво са значели ...А да, и телефонни номера без име.
Anyway, добро начало на деня се получи :-)

2007-07-28T20:15:00.000+03:00

template  struct IntBut: public Button
{
public:
int key;
int * what;
IntBut(){type=2;fun=NULL;highlightable=false;};
IntBut(SDL_Rect Pos,T Fun,CDefHandler* Imgs,bool Sel,
int Key,int * What)
: Button(Pos,Fun,Imgs,Sel,gr),key(My),key(Key),what(What)
{ourGroup=gr;type=2;fun=NULL;};
void set(){*what=key;};
};

Кой по дяволите пише такъв код и успява да си изкара хляба като програмист???

2007-07-09T13:05:00.000+03:00

Хех, знаех си, че ще има за писане много скоро.

Първо, легнах си към пет - пет и половина сутринта, а майка ми ме събуди не знам кога с обвинителен тон и с това че глобата за откраднатата ми лична карта е 50 лева! Явно усети колко съм сънен и ме остави да спя като ми каза да и се обадя като се събудя.

Добре, че стана така защото сънувах много интересен сън, който при това беше дълъг и сравнително реален. Нямам намерение да го споделям, само ще кажа, че се събудих с усмивка като тази :-).

Това е! Малко, но от сърце.

2007-07-09T05:03:00.000+03:00

Трябва някой от следващите дни да драсна нещичко тука че съвсем съм го запуснал блога.

Получих си признанието!!!

2007-05-01T14:18:00.000+03:00

Това е кратка извадка от разговор между мен и шефа:

kruno (14:10:04 1/05/2007)
eh ok

kruno (14:10:23 1/05/2007)
university is doing good to you, you can beat me in every discussion

От колко време чакам някой да признае, че съм добър в дискутирането. Обикновено всеки по-разгорещен разговор стига до момента, в който ми се казва "с тебе на глава не се излиза", "ти си дървен философ" или нещо друго в този ред на мисли.

0:-)

За нечетливия код

2007-04-29T20:34:00.000+03:00

Аман вече! Цял ден се занимавам с един безумно сбъркан код, който аз бях написал и си работеше перфектно. Шефа обаче реши, че му трябва refactoring и сега почти нищо не работи или работи по друг начин. Човека явно се е престарал адски много защото в днешното todo има няколко параграфа "restore ... sorry, i overrefactored it" ...
Не че имам нещо против да ми се плаща два пъти за свършената работа ама не е там въпроса.

Събота-Неделя

2007-04-15T21:32:00.000+03:00

Не знам как още не съм се отказал да пиша ...

Значи прибирам се ~~от Ваня~~ от vania86 и отивам право във Фантастико да заредя с манджа за похода до Мусала. От там право в къщи, като по пътя се чудих как да си приготвя багажа без да събудя съквартирантите. Което се оказа напълно излишно, защото кат се прибрах и двамата ги нямаше. Докато приготвя яденето и дрехите стана пет и реших, че два часа сън няма да са ми излишни.

Сутринта дори успях да се събудя навреме и на спирката се събрахме с още ентусиасти и си хванахме една маршрутка до гарата. Там ръководителката ни, Вулгена Банкова, на която трябва много да благодаря, че ни заведе, обясни колко много хора сме и колко голяма е вероятността да не се съберем в леглата на Заслона. За щастие или не места имаше. По пътя в автобуса направих най-разумното нещо - заспах. Пристигнахме на Боровец по някое време и почнахме полека-лека да се товарим на лифта, който отначало ми се стори безбожно скъп (8.00 лева), но като видях колко път има нагоре и като разбрах, че билета е двупосочен мирясах :-)

Оказа се, че горе е натрупало има-няма един метър сняг (това е близко до акъла ама той е далеч...), а аз съм с летни маратонки ама от най-летните, при това скъсани. След двата часа сън съм обул първите обувки, в които съм се спънал и за мое съжаление още след стотина метра бях с подгизнали крака. Освен това понеже нямах грайфери на всичките ски писти трябваше едва ли не да пълзя за да не се изпързалям до ниското ама и това го преживях.

Иначе горе имаше доста скиори и сноубордисти и времето беше страхотно. На моменти ми беше толкова топло, че ходих по потник, а облаците като че скриваха слънцето всеки път когато почвах да се потя :-) Не мога да опиша колко красиви гледки имаше. За щастие фотографи имаше в изобилие и съвсем скоро трябва да имам много снимков материал за да подкрепя думите си.

Горе на заслона влязохме колкото да кажем здрасти и да оставим част от хората и потеглихме по билото към върха. Самото изкачване си беше доста интересно, отчасти заради тежкия терен и отчасти заради божествените гледки. Като стигнахме горе направихме към стотина снимки на всеки и още толкова групови. Атракцията беше един мъж със супер малко кученце, което въпреки студа беше мног жизнено и игриво и не спря да подскача и да прави смешни стойки.
Пътя надолу стана още по интересен, понеже го отъпкахме нагоре и слизането се състоя в пързаляне по билото с много внимаване да не полетим :-)

В хижата беше доста забавно. Някои сушиха мокри чорапи и обувки, някои ядоха вафли с лютеница (без майтап! половината хора се излъгаха да пробват), а други играха Туистър. Аз лично си легнах като бял човек в десет и половина и се наспах :-) За малко да пропусна копането на дупка в едно от рилските езера!! Никой не си беше взел достатъчно вода (без мен имам предвид) и всички почна да ги мъчи жаждата и се наложи да се копае в леда :-)
Слизането надолу не беше много по-различно от качването. Само ще отбележа, че сурин снега е доста твърд, а аз нали съм си лекичък и си ходех по него без да се намокря изобщо. Естествено на пистите нямаше как ...

Цялото това удоволствие ми излезе 22 лева транспорт, 8 лева нощувка и 1 лев чай :-) Определено мога да кажа, че всички, които поканих трябва много ама наистина много да съжаляват! Следващия път да ме слушате :-Р

П.С. : А това в каква категория да го пиша?!?

Петък-събота

2007-04-15T21:10:00.000+03:00

Вече писах малко за петъка, а сега е време да навляза в подробности.

За мача мога да кажа, че се получи доста добре и след още ен на брои игри може и да вляза във форма. А може и да не мога ;-)

И така стигам до вечерта. Бях поканен от млада дама, която желаейки да запази анонимността си ме помоли да я назова с псевдонима vania86 :-)) След като свърших една дребна техническа задачка си получих обещаната от доста време вечеря. От давна не бях хапвал хубава скумрийка а тази беше просто отлична! Колкото и да се мъчих да и намеря недостатъци не можах(въпреки че доста се постарах). Салатката също беше много хубава макар и с известно количество пясък ама той така или иначе е полезен за храносмилането :-) Най-забавната част от вечерята обаче със сигурност беше пиенето и по-точно алкохола. Комбинацията от двумесечна изветряла бира, водка СПирт ябълка и високоградусов първак е просто убийствена :-D
След това не знам как стана събота и то 3:00 АМ и аз реших, че е най-разумно да си ходя. От тук започва следващата част от разказа ...

П.С. : А в момента съм толкова изпростял, че не мога да измисля в каква категория да го сложа това... Приемам предложения.

Кратко въведене

2007-04-15T21:04:00.000+03:00

Ето затова много често има периоди, в които не блогя. Обикновено когато се случват събитията, за които си струва да напиша нещо, ме няма по два-три дена и докато се върна съм започнал да забравям подробности а и са се случили твърде много неща. Този път обаче съм решил да пиша и ще пиша. Пък!

Петък, петък тринайсти еее...

2007-04-13T14:51:00.000+03:00

Не знам какво толкова не им харесва на хората тази дата. Било на лошо, беди се случвали ...

При мен май в повечето случаи е точно обратното. Може би защото останалите дни не са кой знае колко хубави :-)

Днес например успях да се наспя и вместо да търкам кисело очи станах с бодра усмивка (добре де, не беше усмивка; такава е думата просто). На даскало приех, че няма да си взема изпита по ДИС2, сега си хапвам марулки, след това ме чака мач, а довечера съм на специална вечеря. Какво повече може да искам от един ден :-)

Най-великия Великден от години насам

2007-04-11T15:52:00.000+03:00

Случи се най-после. След девет години ходене по мъките батко получи зелена карта и съответно възможност да се прибере при нас в България. Случи се така, че пристигането му съвпадна с Великден, и както каза майка ми точно този ще го помним дълго време.

С думи не мога да опиша колко радост предизвика идването му затова няма да се опитвам. Просто не са измислени думи да опишат колко ни стана хубаво като се събрахме цялата рода и приятели/познати след толкова години.

Вчера дойде време да си заминат със кака ми Сузане(жена му) и изразът "Всяко чудо за три дни" придоби болезнена осезаемост :-( За щастие през лятото пак ще дойдат и този път не за три дни а за няколко месеца и ще имамме предостатъчно време за наваксване на пропуските. Очертава се много интересно лято!

П.С. Да ни е честита победата над цска :-) Батко не можа да дойде навреме за мача заради германската пача на летището, която не ги пуснала на самолета, но за компенсация германският съдия на мача беше син до дъното на костите си :-))

ЧРД на Петър Хаджиев

2007-03-13T02:23:00.000+02:00

Тъй като словото не ми е най-силната страна ще бъда максимално кратък. Или минимално дълъг, зависи от гледната точка.
Току що ми хрумна едно пожелание :-) Не давай на живота и на другите да се тестват върху тебе и нямай бъгове! И като добавим обичайните здраве, щастие, любов, късмет, успехи и така нататък мисля че картинката ще е пълна :-)

Iron Maiden в София! (и аз ще съм там)

2007-03-07T13:58:00.000+02:00

И това ако не е събитие. И то какво!

Maiden в България е сбъдната мечта за адски много хора както сам се убедих снощи и днес.

Двамцата с Пейчо дружно бяхме решили, че каквото и да става ще сме от първите на билетния център на НДК и ще вземем заветните билети. За тази цел вчера се запасихме с ядене, пиене и всичко останало и отидохме да чакаме още в 10:30 вечерта.

Там вече имаше създадена организация и се записахме под номера 28 и 29. Културна работа, вместо да се бием за място всеки си беше под номер и всеки знаеше кои са преди него. Друг е въпроса, че към 5-6 сутринта номерата почнаха да стават трицифрени ...

Естествено имаше някои, които си мислеха, че са по-хитри от нас и ще успеят хем да се наспят, хем да прередят хора, чакали по 12 и повече часа (първият е отишъл в 2 следобяд вчера). Еми не става така. Най-учтиво ги премествахме на правилните им места и продължавахме да чакаме касате да отвори. Една майка дори се опита да се възползва от малкото си дете, но и това не и помогна.

През цялото време имаше култови изпълнения - ей така някой подхващаше песен и всички почвахме да пеем дружно, най-вече на Maiden (естествено), но и на групи като Хиподил и Обратен Ефект :-) През 5 минути спонтанно се организираха състезания по отборно надвикване като най-често употребяваната дума беше "йебанеее" :-))

Имаше една много колоритна личност - човек на видима възраст около 40, който погълна огромно количество алкохол и се държа изненадващо добре. Аз след 5 бутилки Black Ram и незнайно колко бири нямаше да оцелея. А по едно време нещо се спъна и от якето му падна съвсем истински револвер, зареден със съвсем истински патрони ... Пича си се наведе, събра половината патрони, зареди си оръжието и най-спокойно отиде да си търси бутилката. Какво повече да кажа :-))

Иначе на касата минахме доволно бързо, всички се бяхме строили предварително и и влизахме на групи от по 5 души за да е по-лесно. Евала на номер 1, който остана и след като си взе билетите за да помага на останалите да се организират. Големи нерви трябва да е имал за да понесе наплива от хора сутринта и особено тези, мрънкащите, които се оплакваха, че са станали в 8 и не са в първите 10. Ми няма да бъдат много ясно. Да бяха дошли в 9 ... ама вчера.

1 Март е

2007-03-01T15:26:00.000+02:00

Честита Баба Марта на всички!!!

Сесията свърши!

2007-02-17T21:29:00.000+02:00

Още преди два дена ако трябва да съм точен ... Тази първа за мен сесия беше доста интересна.

Отчасти нечовешкия ми мързел, който не ми позволи да уча пълноценно, трябваше да се компенсира по някакъв начин. А се оказа, че ме мързи дори да си направя свестни пищови :-)) По геометрия научих две трети от материала буквално за четири часа. След като си казах, че ще уча разбира се :-)

По средата на сесията за беля се разболях от много кофти грип и то точно в деня на изпита по УП. Добре, че съм си малък гений и криво-ляво изкарах една шестица за мене и една за колежката до мен :-)

След това обаче нямах никакъв начин да уча по алгебра и понеже през семестъра не сме правили нищо на упражненията едва избутах една измъчена тройка на релси.

По ДИС не бях подхотвен защото от грипа получих като усложнение остро възпалене на мързела и съвсем нищо не пипнах да уча. За писмения мислех, че ще се справя, но асистентите категорично ме опровергаха с три задачи в които имаше обратни тригонометрични функции ...

И така сесията я приключих с четири последователни шестици и две тройки след тях. Не е чак толкова зле а и поне мога да се оправдавам с грипа :-D

Иначе другото забележително е количеството бира което се изпи в градинки и кафенета след всеки изпит. Определено съм попаднал в правилната група :-))

За подкрепа в тежкото учене получих два добре заредени колета, които ако не друго то поне ми спестиха доста пари и разкарване до стол/магазин. Специални благодарности на колежката Евелина, която беше така добра да ме закара до Плиска и да ме върне с ценния товар след това :-)

Ами това е. Вече с нетърпение очаквам следващата сесия :-Р

ЕДИТ: Малка вметка за незапознатите със скромното ми същество. Студент съм първи курс във ФМИ на СУ и уча ПМ (приложна математика). Да, там много си падаме по съкращенията :-)) Принципно сме "на ти" с математиката, но тук във факултета упорито се опитват да ме откажат от това ми мнение.

Линейна алгебра

2007-02-01T17:28:00.000+02:00

Само ще кажа, че не съм очаквал да мина точно този изпит и все пак ... четворката е факт о.0 За съжаление трябва да благодаря изцяло на асистента, а това е нещо, което не бих искал да правя. Който знае кой е той сигурно ме разбира.

Downed by the sickness

2007-02-01T16:45:00.000+02:00

Значи днес се разболях. И като казвам, че се разболях си беше точно в мой стил. За информация - аз по default НЕ боледувам. Най-много 2-3 пъти в годината да ми текне носа и то това само ако положа големи усилия. Този път обаче така и не разбрах откъде ми дойде.
Вчера вечерта си спомням, че пихме бири с колегите и Колежката и после се прибрах криво ляво. Предимно криво :-) Тук съм се тръшнал върху монитора, който с триста зора са измъкнали изпод мен, казал съм "хърмпфгп" и съм откъртил. Към два - два и половина нощес се будя и от тогава повече не можах да заспя. Това е още един парадокс понеже аз проблеми със съня нямам. Днес имах изпит по УП обаче още преди да стане време за тръгване успях да повърна два пъти и да се почувствам съвсем скапан. Вчера стечение на обстоятелствата не съм ял нищо и днес бях като листо на вятъра. По средата на изпита почна адската болест. Виеше ми се свят, боля ме корем, глава, кости, мускули, на моменти губих зрение, тресях се като не знам какво и т.н.
За щастие изпита беще преедлно лесен и не само че го направих ами написах и задачите на Колежката под носа на квесторите :-)) Трябва да си призная обаче, че сбърках една задача просто защото не можах да прочета условието и и карах по интуиция :-)
Сега си стоя кротко вкъщи и си прилагам обичайната чеснова терапия.

АГ continued 2 (последно)

2007-01-25T23:42:00.000+02:00

След кратка, но ожесточена борба с Мързела се речих да драсна още нещо. Трябва да се отбележи :-)
И втория изпит приключи успешно и първата оценка в студентската ми книжка е вече факт. И то не каква да е, а шестица В-)) Радостно е, че в групата са скъсани само пет колеги.
Не мога да не отбележа приноса на Антон, Евелина, доц. Енева и Безименния_Асистент_По_Диференциална_Геометрия, без който сигурно нямаше да имам дори три. 1024х на тия хора!.

АГ continued

2007-01-22T20:19:00.000+02:00

Взех си изпита!
Даже се надявам на 6, но за сега ми стига минаването :-)

Аналитична Геометрия (АГ)

2007-01-22T02:17:00.000+02:00

Това е! Тази седмица ходих на две консултации като на втората си издействах освобождаване от изпита, вчера учих следобяд, а днес цял ден и помогнах на една колежка да разбере материала. Часът вече е два след полунощ и не мисля, че мога да науча нещо повече. Не останаха примерни контролни за решаване, а и трябва да съм бодър утре. Дано успея да се събудя на навреме :-)

П.С. Като си помисля, че съм освободен от този изпит и все пак ще отида ми става едно такова странно ...

Университетски работи

2007-01-20T12:14:00.000+02:00

Сесията почти започна. Днес и утре съм решил да уча от тъмно до тъмно отчасти за да си взема изпита по АГ с 5-6 и отчасти като наказание за провала на контролните :-)
Сесията ще почна с летящ старт - вече имам една шестица в книжката и съм освободен от един изпит. Но от там нататък следва свободно падане :-/

Освен да си пожелая късмет друго не виждам. И на всички колеги също!

Шибани трансверзали

2007-01-15T17:52:00.000+02:00

Така си е.

И кой умник е решил, че на пространството му трябват три измерения питам аз.

По-полека със смеха ;-)

2007-01-11T19:38:00.000+02:00

Това изби рибата в скромнато ни жилище.

2007ма е!

2007-01-10T19:13:00.000+02:00

Тоя път си имам извинение за неписането :-Р Все пак Коледа, РД, ИД, още рд, нова година, именни дни и т.н. :-) Няма как, не остана време за блогване. А и от Торнадо имат пръст в тая работа ... И Филипс даже. Както и да е.
Добрата новина е че си получих първата 6-тица за семестъра :-) Вярно, по английски е ама си е моя :-)
Май сега е момента да честитя новата 2007 година на всички, с които не сме се видяли/чули. Да имат много много много поводи за усмивки и още малко отгоре.
Айде със здраве!

Едит: малка правописна грешка :-) нищо сериозно

Май пак съм в играта :)

2006-12-02T22:32:00.000+02:00

19ти октомври... пак се оаках със сроковете и НЕписането.

Днес съм доволен от себе си :-) Станах навреме, дори по-рано, приготвих се както трябва(да се чете "наядох се като прасе") и хванах автобуса за ФМИ. Причината - контролна работа по ДИС. Знам, отврат е! Само дето май ще се окаже, че ги разбирам нещата :-) С две думи справих се много по-добре отколкото бях очаквал имайки предвид трите часа вчера, които изчерпват ученето ми по предмета... След това дребно препятствие се прибрах и се наспах както си му е реда и пак отидох да хапна.

Като се прибрах вкъщи незнайно как ме обзе желание да чистя и подреждам :-) Честно казано хич не съм подреден и малкото ни общежитие прилича на кочина или по-точно приличаше ;-) Подредих си вестниците, списанията, учебниците, записките от лекции, дрехите, дисковете и всички знайни и незнайни джунджурийки които се търкаляха насам-натам. Дори започнах да си подреждам нещата по компютъра :-))

Само да можеше сега да се пренеса в Сливен за да не пропусна рожденния ден на Митко ... Няма такова нещо като идеален ден.

П.С. Да вметна само - възмутен съм от обслужването във Лападунди! Четирима души, които бяха след мен на опашката, си взеха поръчките преди мен!!!

Disturbed again

2006-10-19T19:15:00.000+03:00

Предния пост няма нищо общо с този. Сега преди малко намерих цели 3 нови песни на любимата група. Чух ги по 7-8-9 пъти и трябва да си призная, че съм тотално размазан от кефф. Това е групата! Enjoy!

Monster

Sickened

Two Worlds

Disturbed

2006-10-19T17:15:00.000+03:00

To renew your faith in God, you must believe in your lie.

Weird ...

2006-10-18T20:50:00.000+03:00

Нещо ми има днес. Буквално и преносно че и още. Странен ден. Сутринта се събудих с възпалено гърло, което само по себе си е много необичайно. Цял ден имах чувството, че Оня горе ми се плези по някаква причина, която така и не разбрах. В момента ни приемам ни предавам. И за капак се наканих да напиша нещо тука?!? Странен ден ... Има мегдан и за още :-)
Едит 1 Кихнах!
Едит 2 И ми се гледа "То"!
Едит 3 Направих правописна грешка :-0

Where is the love?

2006-10-16T17:12:00.000+03:00

Рибката

2006-10-15T23:48:00.000+03:00

Върви ми днес на ресторанти и това е :-) След хубавия обяд пак попаднах на точното място. Благодарение на Петър открих най-хубавата кръчма в Студентски град(за сега де, може да изникне нещо по-добро). Мястото се казва "Рибката" и се намира доста близо до вкъщи. Отвън изглежда доста подозрително, но ... слабо е да се каже, че атмосферата е приятна, с правилната музика, с усмихнати и услужливи сервитьори. Нас май ни обслужи самия собственик и ни направи една мини консултация какво да изберем от доста големия избор рибни специалитети. Въобще клиента е на първо място! Мен лично ме впечатли когато Петър си поиска вилица(бяха пропуснали да му дадат, може би защото рибата се яде с ръце по принцип) и собственика се извини(!), че не е дал. На едно друго място на мен ми казаха троснато "Ми забравила съм пък!".
Определено често ще се ходи на това място.
Ето линк към коментара на Петър.

Offtopic

2006-10-15T15:54:00.000+03:00

За храна става въпрос ... Днес съвсем случайно попаднах на едно заведение с българска кухня(на прилични цени) докато развеждахме Божидара из София. Мястото е на долния етаж на Халите и вече забравих как се нарича. Както и да е, много вкусна храна на прилична цена и в големи количества. Доволен съм :-)

Chapter 2. In the meantime

2006-10-08T16:51:00.000+03:00

Виждам, че последно съм писал на 4^ти септември ... (Това от 19^ти не се брои по ред причини които няма да изброявам) Наистина доста интересни неща се случиха от тогава.
Работата за хърватина потръгна и съм много доволен от нея. Работя когато искам, колкото искам и както аз искам. Друго си е като нямаш срокове и ограничения откъм методи за работа. Той малко не е наясно какво иска от програмата ама мен това изобщо не ме касае. Докато ми плаща по 10 лева на час може да иска да пиша каквито и да е програми.
На 15^ти както си му е реда отидохме в любимото училище за откриване на учебната година, този път не като ученици, а като горди бивши възпитаници на Гимназията. Видях се с даскалите, които ни се израдваха учудващо много. Видях се и с Яница. Вечерта Тихомир организира "Открване на учебната Тангра", която за съжаление от ден на ден запада все повече. След нея в Сливен май не остават свестни дискотеки :-( Как да е ние си зачетохме случая.
В същия ден излезе класацията за общежития и за моя най-голяма радост бяхме приети с Антон и Атанас в една стая. Имаше голяма вероятност да не ни уважат молбата, но тревогите явно са били напразни. В понеделник отидохме да се запишем и там имаше доста проблеми с бюрокрацията. В крайан сметка успяхме да се настаним до вечерта и огледахме бъдещото ни жилище. Имаше какво още да се иска, но и на това съм много доволен :-) И вечерта ...
От доста отдавна се канех да направя нещо, но все не можех. Беше му дошло времето да се взема в ръце и да действам. Накратко се сбогувах с Надя. Същата, с която бяхме най-близки приятели през последната година-година и нещо. Срещнахме се и и казах, че не искам да се виждаме повече. Имах си много добра причина и все още я имам за съжаление. И не, не искам да я споделям. След това разбира се размислих, осъзнавайки каква грешка е това, но явно вече беше късно. Опитах се да пиша в отговор на нейните думи, но без резултат. Още не ми е отговорила и сигурно няма и да отговори. Или ми е баннала мейла или е баннала самия мен. Е, ще го преживея както винаги правя в такива ситуации. Но е жалко такова приятелство да свърши по този начин ...
След връщането в Сливен няма много за разказване. Предимно бях в депресия. Тук трябва да изкажа Специални Благодарности на Янчето задето ме подкрепяше в трудния момент. Само да вметна нещичко тук - адски съм горд, че успях да я прилъжа да ми дойде на гости. Голям костелив орех се оказа, но след около една седмица обработка най-накрая успях :-))
Следва голямото преместване. В една прекрасна септемврийска вечер нарамих компютъра, монитора, колонките и всичките дреболии и се метнах на нощния влак за София. Майка ми също дойде и помогна с багажа колкото може. Взех си и някоя парцалка колкото да не стоя гол там :-) На гарата в София се намери доброжелателен таксиджия, който да ни закара чак до Студентски град с всичкия ни багаж. Поживо-поздраво стигнахме до стаята и разтоварихме. Дотук беше лесната част. После почна Великото Чистене на Стаята. Тримата с майка ми и Атанас(който пътува с нас във влака), въоръжени с 6 литра белина, препарати за почистване на балатум, фаянс, дърво и каквото още може да се чисти, се захванахме и за нула време(по-скоро за десетина часа) изчистихме ... само стаята. Вечерта направихме едно гости по никое време на леля Ринче, на която имах да благодаря за подслона, който ми предлага винаги като съм идвал в София независимо от късния час. Като се отвори една сладка приказка ... цяла нощ си говориха с майка ми (те не са се виждали отдавна, а са единствени братовчедки и така). На сутринта отидохме на гости на най-добрата приятелка на майка ми от ученическите години. Тя също ми осигуряваше хотелски услуги от време на време :-) Много емоционални вечер и сутрин се получиха и съм много доволен, че можах да направя този подарък на майка ми. Като се прибрах в общежитието(наричано за по-кратко "вкъщи" от тук нататък) Антон вече беше дошъл и с Атанас бяха почистили банята. Имаше още някои довършителни работи и до вечерта "вкъщи" почна да заприличва на място за живеене.
Следва да пиша за университета и началото на студентския ми живот обаче стана много късно и ще отложа за утре или вдругиден. Ей не можах да разбера кога мина целия ден. Нищо не свърших днес. Айде до утре.

Chapter 1. Морето

2006-10-08T16:34:00.000+03:00

Бях изписал цял ферман на тема морето със доста снимки и коментари и си ги бях подредил много интересно и т.н. и след това компа ми заби и шибания блогър не ми възстанови поста и сега съм БЕСЕН!!!!!!!!!! Така че майната му на морето. Слагам които снимки си избeра и това ще му е.

Едит: Ако случайно ми мине може и да се постарая да възстановя предишния вид на нещата.

Едит2: Извинявам се за качеството на снимките. Не съм ги правил аз така че не съм виновен :-Р

Chapter 0. Prologue

2006-10-08T13:29:00.000+03:00

Най-сетне стигнах и до тук. Много нещо ми се събра за писане и днес ще ми излезе през носа мързела от последните седмици(всъщност не беше само мързел). Минути преди да седна да пиша нещо ми се скапа настроенито и почти се бях отказал. Осетих се обаче, че е сега или никога и затова се взех в ръце и ето ме пишещ :-)
Мисля да постна някоя и друга снимка от Черноморец с кратко обяснение и с това да завърша дълго отлагания разказ за морето. След това набързо ще премина през последния месец ама наистина набързо. След това започва интересната и актуална част ;-)

She ours has seen herself ...

2006-09-19T04:21:00.000+03:00

Какво направих? Наистина ли се налагаше? Как може да съм такъв? Все въпроси от близките няколко часа и всичките без отговори. Дори съня не ми помогна да се отърся от тях - тогава стана още по-лошо.
Мислех си, че съм толкова сигурен, че това трябва да се направи, че няма друг начин. Ако е било така, защо се чувствам като безгръбначен парцал? Къде отиде тази увереност сега? Откъде въобще се появи? Защо всичко трябва да е толкова сложно?
Защо? Защо? Защо ...?

Първия работен ден

2006-09-04T23:12:00.000+03:00

Днес почнах да работя по проекта за хърваската фирма. Малко не ми харесва кода, който ми дадоха и върху който ще трябва да работя през следващите 2 месеца ама това е положението и ще трябва да се съобразя. Не е чак толкова зле, просто аз ако го бях писал щеше да е по-добре В-) Та за работния ден ... почна мързеливо и приключи с излизане в града и сядане на макито. И Sprite разбира се :-) Доволен съм от свършеното. Ако все ми дава по толкова работа много ще го обичам шефа.

П.С. Помня, че имам да дописвам за морето ама пак ме мързи :-P

Морето

2006-09-01T12:17:00.000+03:00

Чудя се от къде да започна ... Може би от хората. Геника се отказа в последния момент. Не знам защо и май никой не знае точно. Николай каза, че може да дойде някой ден "на гости", но не дойде. Така останахме аз, Антон, Атанас, Пейо, Божидара, Митко, Ивка, Радостин и Бояна. Натоварихме се в три коли и потеглихме. Преди това обаче имаше една случка с мен и компютъра. Разбрахме се аз, Антон и Наско да сме в една от колите и да дойдат до нас за да ми помогнат с багажа. Аз бях решил да не спя за да мога да спя в колата, но към 4:30 природата си каза думата и заспах (като пън). Имах нагласена аларма за 5:30 ама при положение, че съм спал 1 час ... С две думи теглих една майна на алармата и заспах отново. В 6 ме събуди тропане по вратата или звънене по GSM-а, не знам точно. А компа още не беше опакован ... И се почна едно трескаво разглобяване и опаковане ... Сигурно отстрани е било доста смешно. Как да е натоварихме всичко и потеглихме. Аз разбира се заспах на мига и се събудих пред вратата на вилата в Черноморец :-) Е, помогнах на Антон с багажа малко ама то това може и насън да съм го направил ;-)
Като пристигнахме първата работа беше да свалим багажа и да огледаме вилата подробно. Харесваха се места за спане, дори теглихме жребий кой къде да спи, а аз освен това се оглеждах за място за писи-то. След тегленето на томболата се озовах на едно легло с Антон на долния етаж. Може да се каже, че ние най-много спечелихме защото това легло е най-голямото от всички, а не бяхме единствените, които спаха по двойки на едно легло.
Всеки донесе по нещо за ядене от вкъщи - картофи, домати, краставици. Имаше организирана група, която да купи меса и кашкавали от Сливен. Общо взето ядене имаше на корем. Всеки помага с каквото може, някои повече, някои по-малко. Аз лично направих едни спагети от които Пейо получи запек ама не помогна за разстройството на Наско :-P Не ги разбирам, аз изядох две порции без да ми стане нищо.
Съббуфера си намери идеално място в ъгъла и дънеше много яко, много по силно отколкото вкъщи при всички положения.

Оф нещо ме домързя да пиша сега. По-късно ще продължа.

Туристически поход “Сините Камъни”

2006-08-23T23:52:00.000+03:00

Ден 1: (Маршрут №2 + №7)
Сливен – Халката – м. Тютюнлюка – вр. Голяма Чаталка (1065м) – Слънчева Поляна – Карандила (нощувка): около 6 часа

Ден 2: (Маршрут №8)
Карандила – Кушбунар – Харамията – Прозореца – Драгиева Чешма – Даула (нощувка): около 8 часа

Ден 3: (Маршрут №6)
Даула – вр. Българка (1181м – най-високият в Източна Стара Планина) – Костова Чешма – Чешма Бялата Вода – Манастира “Св. Спас” – Селището – Сливен: около 8 часа

Маршрути 2 ,7, 8 и 6 са маркирани, известни пътеки, те са основните пътища по които ще се движим. Единствено от Даула, през Българка до Костова Чешма пътя не е туристически маршрут, но на картата има разни пътечки, надявам се да са проходими.

На Карандила и Даула има много хижи и хотели, където да преспим, остава да се проучат възможностите.

Относно нощувката на карандила има следните възможности :

Вила на Декотекс, 044/ 667042, 0898/ 313884 цена 8 лв, искат броя на хората и точни дати поне седмица по-рано!!! Препоръчаха ми ги като най-добро място от Туристическо Дружество.
Вила “Слитекс - Миролио”, 044/ 667858 цена 7 лв, искат броя на хората и точни дати поне 3 дни по-рано.

За нощувката на Даула:
почивна станция "Кварц", 044/ 62 33 44, цена 15 лв на човек в двойни стаи.
почивна станция“Сердика”, 044/ 62 23 72 – не отговарят.
Смятам лично да проуча, ако има по-евтини възможности.

Относно спасителните варианти:
От Карандила може лесно да се слезе в Сливен с лифт, а до Даула отива автомобилен път, така че ако има нещо може с кола да слезем. Този път минава и близо до пътеката, в която ще се движим втория ден(може би най-дългия преход)

Ако има желаещи, моля предложете дати.

Това са цитати от двете писма от Николай, който организира похода. Първоначално идеята беше да отидем на 1^ви, 2^ри и 3^ти, но не знам дали тази идея остава или ще търсим друга дата. Доколкото знам поканени са Приятели астрономи на Николай и хора от Сливен, както и всички останали желаещи ;-)

Работата

2006-08-22T23:13:00.000+03:00

Преди няколко седмици почнах да си търся работа с помощта на един човек, който почти не познавам, но се оказа много свестен и услужлив. Той ми каза няколко фирми, които търсят хора, даде ми напътствия и от там нататък аз поех нещата. Написах CV (за което адски много благодаря на ReSp0). Пратих мейл на фирмата, която най-много ми хареса. Добре де, пратих мейл на фирмата която плаща най-много :-) Отговориха ми, че са харесали CV-то много, но за съжаление имат изискване за университетска степен. За през лятото били предлагали стажантски програми. Майната им :-P Те не знаят какво изпускат.

Почнах да търся из българските сайтове за работа. Повечето работодатели изобщо нямат престава какво искат. Останалите се казват Microsoft, IBM, HP и т.н. и не приемат случайни хора. Другия малък проблем е, че всички искат да се работи на пълен работен ден в офис. Добре, ама аз искам да имам време за учене. от малко над 700 обяви намерих една единствена, в която се предлага работа от вкъщи и е по специалността ми. Кандидатствах както си му е реда и не щеш ли след 2 дена получих писмо, в което ми казват, че са ме харесали. Кога съм искал да направя тестова задача за да видят дали ставам. :-) Получих задачата и набързо я опатках. Нещо с xml-чета беше :-)
И сега чакам ...

Web Counter Down

2006-08-22T21:58:00.000+03:00

Ето едно от нещата които забравих да напиша като бях в Димитровград.

Абе къде ми е брояча бе? :-P

Като си оставих блога преди месец имаше един много хубав брояч и си получавах седмични статистики и други глезотийки. Сега брояча го няма и статистиката не е мръднала, но за сметка на това получих 2-3 реклами за другите велики продукти на фирмата. Странното е, че сайта им не работи, но има връзка с някакъв поддомейн където надълго и нашироко се описва как те са най-великите и как с тяхна помощ ще забогатея и сайта ми ще е на 1^во място в търсачките. Мерси, няма нужда :-P

Ето и още едно :-)

Имах толкова много време за писане защото бях на Димитровград в подопечния ми завод уж да оправям проблем. Само че проблема се оказа че е не един а два. И тъй като единия е извън възможностите ми ми беше трудно да установя, че има и друг. Значи оказа се, че шефа има навика да рита под масата и понеже рутера се намира в стаята му от време на време целия завод остава без интернет. Добре, че го хванах на местопрестъплението че иначе нямаше да си признае. Някакъв друг пък прекарал кабели до 2 компютъра които преди бяха на dial-up и решил за по-лесо да им даде адреси 192.168.1.2 и 192.168.1.3. Той хубаво се сетил, че рутера е 1.1 ама му е бил малко акъла да съобрази, че вече има компютри с тези адреси ... Същия тоя хубавец взел че сменил вътрешния адрес на адаптера към VPN програмата, която ползвам (Hamachi) защото "тя нямаше връзка". Ми как ще има като няма интернет въобще! А дори да имаше има 2 компа с един и същи адрес в мрежата като е диния е тоя същия на който не му работи VPN-а. Въобще аман от разбирачи. Всеки минава и дава съвети без въобще да е наясно за какво става дума. Поне ми е кеф, че шефа с признава, че е глупав (това са негови думи). Както той каза "аз разбирам от пари и затова съм директор и мога да наема човек, който разбира от компютри" :-)

Back online blogging? Maybe?

2006-08-21T14:48:00.000+03:00

*Дъъъълга дълга въздишка като за начало* Да започвам, че няма време. Не че няма ама така се казва :-)

Чувствам, че трябва да започна с обяснение защо не съм блогил цял месец (този пост не се брои). Защото така :-P Сериозно и аз не знам защо. Мога да напиша, че не съм имал време, но няма да е съвсем вярно. Наистина бях много, много зает последния месец и то с най-различни неща на най-различни места, обаче при добро желание можеше да отделям по 5-10 минутки на ден примерно. Все пак нали намирах време за DotA. Достатъчно за обясненията ... не съм писал и толкова

Бях си наумил да почна пак като стане 1 месец неписане за по-кръгло :-) Това значи, че трябваше да пиша вчера. Очевидно не успях да си спазя собствения срок, което е хубаво, защото можеше някой друг да ми го е поставил, а тогава нямаше да е добре да не го спазя. Причината е донякъде хубава, даже до голяма степен е хубава. Малкият(брат ми) навърши 14 години (ех как лети времето само ...) и имахме приятното задължение да празнуваме рожденния му ден на вилата. И да, след това отидох на апартамента, но вече "беше станало утре" и замисъла ми пропадна. Защо причината не е напълно хубава ли? Ами защото въпросният брат става непълнолетен, а според мен израза "тормоз над малолетен" звучи по-авторитетно от "тормоз над непълнолетен" }:->
Иска ми се да поразсъждавам малко над петилетките и живота, но никой извън семейството няма да ме разбере и затова ще си запазя мислите за себе си.

Вичдам, че съм спрял да пиша в началото на кандидатстудентската кампания. Трябва да се хвърли малко яснота по въпроса. Първото и най-важно нещо е, че се оаках много и още ми мирише. При такива лесни задачи просто трябваше да имам 5.60-6.00, а не ... това което имам. Интересно е, че въпреки много лесните задачи има твърде малко отлични оценки и твърде много слаби такива. Не достатъчно за да вляза в компютърни науки обаче :-( Ако на трето класиране, което трябва да излезе утре, не съм се качил нагоре ще трябва да уча приложна математика поне една година.
Около записванията имаше доста кофти тръпки като например висенето цял един ден на опашка за оня дето вее клоните на дърветата (вятъра) или отиването до София с всичките му транспортни разходи, недоспивания и горещини пак на вятъра защото тъпата лелка, която ни накара да чакаме един ден не можа да ми каже в какви случаи трябва и в какви не трябва да ходя за второ класиране ...

Докато още съм на вълна "shit happens" да обясня какви велики градежи се градят в наш'та китна виличка. Баща ми твърдо е решил заминава в чужбина да работи. Преди да замине обаче иска да построим нова баня, тоалетна и килер. Това води със себе си копаене на основи, дупки за колони, канал и особено правене на яма. Да не споменавам колко камъни ще трябва да се съберат от околностите. И понеже той е на работа остава аз да ги върша тия неща всичките ...

Пак за баща ми. Завиждам му на тоя човек и това е. Обиколил е кажи-речи половината свят - САЩ, Япония, СССР(по-конкретно Русия, Белорус и Молдова), Полша, Унгария, Чехия, Турция и т.н. Днес пътува за Полша ... отново. Искам и аз пък :-(

Моренцето. Не го обичам това пусто море и толкова. Винаги съм го свързвал само със солта в очите и устата, мазута по плажа и съответно по мен, водораслите и медузите, изнервените курортисти и все такива хубави неща. Много повече харесвам планината. Там съм израсъл и дори там съм учил една година :-) Няма как да не си я обичам. Ех, спомени, спомени ... Тази година се очертава да ма за всекиго по нещо. Не си спомням вече от колко време планираме ходене на море на Черноморец петимата от Обзор и още някои други приятели. Със сигурност повече от половин година се говори по въпроса нищо, че някои разбраха съвсем наскоро :-) Нещата са много сериозни, вече дори организирахме събрание за до обсъдим организационните проблеми. Мисля, че ще изкараме една страхотна седмица въпреки дребните проблеми, които вече започнаха (в един момент от срещата мислех, че ще скочим да се бием (сериозно говоря (пиша (трябва да спра да слагам скоби...евентуално) ) ) ). Не, не съм си променил мнението за морето. Все още не ми харесва идеята да се плацикам ама няма как иначе. Просто в такава готина компания няма как да не се получи веселото и това е основната причина да отивам. Да не кажа единствената. Някои няма да дойдат, други пък не очаквах да дойдат пък те ще вземат да ме опровергаят, трети може да наминат да ни видят какво правим :-)
Като се върнем от там още на следващия ден може да ходим на тридневен поход на планина! Направо ще си умра от кеф!!! Ще сме хора от цяла България май и мисля, че ще се получи интересно.

Нещо взе да ми поомръзва да пиша а и автобуса ми е след 50 минути и мисля да си отивам вече. Ако се сетя за още нещо ще дописвам от вкъщи.

P.S. Сетих се почти веднага :-) Заглавието иде да покаже желанието ми да пиша редовно както и съмнението ми, че ще успея ;-)

What Will Be Is What She Will Know Has Been Done

2006-08-18T13:15:00.000+03:00

Не можах да се въздържа :-)

Супермен да се завръща там от където е дошъл

2006-07-20T23:58:00.000+03:00

Имах нещастието да гледам филма, нарочен за най-добри аудио и видео ефекти. От доста места чух/четох, че не струва, но понеже не се водя от чужди мнения исках да се уверя сам.

За бога, братя, не гледайте това жалко подобие на филм!!!

С голяма мъка успях да изгледам всичко чак до финалните надписи и убедено мога да кажа, че това е новият ми фаворит за най-нескопосан филм. Сюжета се изчерпва със завръщането на Супермен за да спаси света. Всеки, който знае това, може спокойно да си спести повече от 2 часа пропиляно време. И изобщо не преувеличавам! За звука не мога да кажа нищо хубаво дори и да ми плащат за това. Нито имаше някакъв запомнящ се саундтрак, нито ефектите бяха добри и на място. А за компютърната графика какво да кажа ... виждал съм по-добре раздвижени анимационни филми преди няколко години. Един приятел каза, че единственото истинско нещо в Супермен е главата му ... е аз мисля, че и тя е изкуствена :-Р

Същата критика има и за филма "Ultraviolet". Мисля да изгледам и него. Ако не ми хареса то поне ще отмие спомена за Супермен ...

P.S. : За Ultraviolet ще кажа само, че е в пъти по-зле от Супермен ... Не мисля да си хабя думите повече.

10 дена на вятъра ... почти

2006-07-18T23:48:00.000+03:00

Пууу намерих най-сетне време да драсна няколко реда на спокойствие. Ха насам, ха натам и не ми остава време за писи-то :-( И то за какво? Пет дена се подготвях за изпита по математика и пак реших толкова задачи колкото и миналия път на пробния изпит (да се чете "недостатъчно на брой задачи").
Сряда вечерта си дойдох от Твърдица с надеждата да се получи добра Тангра с диджея от Строежа. Тц, ядец! Имам чувството, че всеки път идват все по-малко и по-малко хора и ако не се уговорим предварително да отидем с компания (по възможност почерпани у Станислав преди това :-) не се получава.
В шопско падна голямо убиване на време. Нямам намерение да изпадам в подробности. Добре, че беше много ползотворно и приятно прекараното време (някой ако се сеща за синоним на време ще съм му много благодарен да пусне коментар :-) преди, в и след киното. Странно е , но много се радвам, че не ни пуснаха на хоръра. Карибски пирати е доста по-добър филм отколкото си мислех :-)
Същия ден вечерта ходих на среща с евентуален работодател или поне аз бях останал с такова впечатление. Май се надявах да е по-лесно отколкото се оказа :-| Явно за 1500 лева ще трябва да се потрудя и аз малко.
Ми ... това са 10 дена навятъра (пак казвам "почти"). Нищо чудно и следващите 7 да са същите ... Само че без "почти"-то :-/

Фалшива тревога ...

2006-07-08T13:35:00.000+03:00

По обяд най-накрая успях да отида да видя Яница. Портиера ми се опъна защото посещенията не били разрешени. Наложи се тя да излезе, което ме изненада понеже тя ми беше казала, че е с инвалидна количка и не трябва да шава много-много. Милата паднала по стълбите докато прибирала прането :-D Като се появи ми стана ясно каква е работата... Наистина има доста ожулвания по нея, но според мен няма никакво сътресение. Вярно, че е малко разсеяна ама тя си е така по принцип :-Р Та в крайна сметка момичето е живо и здраво и всичко от вчера е било фалшива тревога за щастие.

Яница в болница :'-(

2006-07-07T22:52:00.000+03:00

Мда, за съжаление и такива лоши неща се случват понякога. За незапознатите правя едно малко уточнение - Яница ми е близка приятелка от училище и ми е много скъпа. Днес и се обадих да я питам какво е направила на изпита по английски след 8^ми клас и останах много неприятно изненадан като разбрах, че не си е у дома, а в болница със мозъчно сътресение и множество рани. Утре смятам да намеря време да я посетя за да я поразведря малко и да разбера какво се е случило. Дано няма нищо фатално!

4 дни в София

2006-07-06T20:29:00.000+03:00

Във разказа за БДЖ стана дума, че миналата седмица бях в София. Имах доброто намерение да опиша подробно всичко от до, но тъй като мина доста време и сигурно съм забравил доста неща ще се спра само на най-важното. А именно - благодаря много на тези, които помогнаха да си прекарам страхотно всичките 4 дни(с малки изключения разбира се, но без тях не може). Дано следващият път бъде още по-по-по- а защо не и най- :-)

Гонката

2006-07-06T20:16:00.000+03:00

Преди броени минути се прибрах от вилата с колелото. Нов личен рекорд - 14 минути от портата на вилата до събуването на обувките на апартамента :-) Причината бяха двама случайни колоездачи, които срещнах още в началото и с които се надпреварвахме до обръщалото. Единия се отказа на първия баир, но с другия здраво се изпотихме докато установим, че аз съм по-добрия от тримата В-) Видя се обаче, че моето колело е по-бавно и спечелих само защото на последното нагорнище дръпнах доста и човека не можа да ме настигне. Сега обаче съм размазан, а ще излизам на кафе ... май идеята за състезание не беше от най-умните :-/

Абсурдите на градския и извънградски транспорт в нашата мила родина

2006-07-06T00:34:00.000+03:00

~~Жалко, но още в първото си блог съобщение ще се оплаквам от държавата ни.~~ Отказах се, тя не е виновна горката :-) Чичковците от Транспортни Ремонти обаче си заслужават псувните задето гледат мачове вместо да ремонтират!

Ходих преди няколко дни до София и останах много ама наистина много разочарован от качеството на услугите, предлагани от БДЖ. Просто не е нормално влак, който се нарича Ускорен Бърз Влак или по народно му Чайката да има закъснение от 2(два) часа и 10 минути! Не и при положение, че билета струва 6 лева повече от този за Пътнически Влак.

Как да е преглътнах тази обида и като всеки примерен гражданин отидох да си купя билети за градския транспорт. След 4 дена возене насам-натам се оказа, че съм си купил 14 билета като билети 9 и 10 останаха неизползвани заради новата цена на билетите от 70 стотинки. Както може да се очаква нито веднъж не мина контрола да ме види, че съм редовен :-Р За сметка на това обаче точно при последното ми качване на трамвай на път за гарата нямах билет(бях свършил моите, а на спирката нямаше) и точно тогава решиха да се качат две очилати лелки-контрольорки... наложи се да направя малко гимнастика но ми се размина глобата :-) Така де, да са ме проверили като имах билети :-Р

На гарата останах леко учуден, че влака няма закъснение въпреки, че го хванах от началната гара :-) За да не се чудя компенсирахме по пътя и пристигнахме в Сливен с прилично закъснение от 2 часа. (Явно за 4^те дни, през които бях в София, ремонтните бригади са си чесали ... ушите вместо да ремонтират релсите.) Тъй като вече бях на "моя територия" реших да се повеселя малко за сметка на дежурния на гарата в Сливен }:-> С две думи отидох да се оплача на началника на гарата за закъснението и си исках разликата в цената на билетити. Не ми дадоха пари естествено, но поне си направих едно минишоу :-)

За капак вчера ходих до Твърдица. За всеобща радост на пътниците на отиване от БДЖ бяха предвидили автобус, който да ни извози до там, но ... на връщане се повтори същата ситуация от миналата седмица с единствената разлика, че закъснението беше "само" 1 час.

Сериозно почвам да се замислям дали да не спра да се возя на влак. Вярно, че е по-удобно и по-евтино ама с всичките тези закъснения току виж си изпусна изпита в Софийския. А да, забравих да спомена причината за закъсненията - в някои участъци от пътя влака се движеше под наклон поне 15 градуса!!! За ориентир - пердетата бяха наклонени и падаха между двете седалки ... Влака се движеше с 10-15 км/ч просто защото иначе щяхме да дерайлираме. Аз верно съм фен на силните усещания ама това е малко встрани от представата ми за забавление ...

Иначе във вагона имаше едни пискливи софиянски глезли, които направиха пътуването една идея по-колоритно ;-) Само челна стойка не направиха на масата. А може и да са направили когато не съм ги гледал :-)

Дано не съм приспал народа с писанието ми. Малко по-дълго се получи отколкото бих искал, но какво да се прави, като има какво да пиша.

Началото

2006-07-05T14:16:00.000+03:00

Ето че и аз най-накрая реших да си направя блог. За сега идеята ми е да драсвам по нещичко за всеки ден. Доколко ще се получи зависи от това дали има нещо, за което си струва да се пише. И дали ще проявя нужното постоянство разбира се :Р